Цените на храните, инфлацията и усещането за все по-тежък натиск върху семейния бюджет отново поставиха темата за „справедливата цена“ в центъра на обществения дебат. Докъде стига ролята на държавата на свободния пазар и кога борбата с високите цени може да доведе до обратен ефект – по-ниско качество, скрито поскъпване и нови изкривявания? Пред ФАКТИ говори Андрей Велчев от Сдружение „За достъпна и качествена храна“.
- Г-н Велчев, как определяте понятието „справедлива цена“ и възможно ли е държавата реално да я регулира на свободен пазар, когато говорим за цени на храни?
- Справедливата цена не означава най-ниската възможна цена. Това е цена, която едновременно гарантира нормален доход за производителя, достъпност за потребителя и липса на злоупотреба по веригата. На свободен пазар държавата не трябва да определя административно цените, но е длъжна да гарантира честни правила, прозрачност и реална конкуренция. Когато има съмнения за координирани практики, изкуствено завишени надценки или непрозрачност във веригата, държавата има право и задължение да се намеси чрез контрол и регулации.
- Правителството обяви мерки срещу необосновано високите цени и надценки. Това реална защита за потребителите ли е или по-скоро политически ход?
- Всичко зависи от това дали мерките ще останат на ниво политически сигнал, или ще доведат до реална структурна промяна. Самото поставяне на темата е важно, защото за първи път от години има опит да се говори за прозрачност по цялата хранителна верига. Ако обаче няма ефективен контрол, публичност на данните и реални санкции при нарушения, ефектът ще бъде временен. Истинската защита на потребителите изисква устойчив механизъм, а не кампанийни действия.
- Има ли риск част от мерките срещу високите цени да доведат до обратен ефект – дефицити, по-ниско качество или скрито поскъпване?
- Да, такъв риск съществува и той не бива да бъде подценяван. Когато има силен натиск върху цените, някои оператори започват да компенсират чрез влошаване на качеството, подмяна на суровини или намаляване на грамажа. Това е особено опасно в хранителния сектор. Ние - от Сдружение „За достъпна и качествена храна“, многократно сме алармирали за случаи, при които етикетът не отговаря на реалното съдържание. Затова всяка политика за цените трябва да върви паралелно със засилен контрол върху качеството и проследимостта.
- Къде е най-големият проблем по веригата – при производителите, прекупвачите, търговските вериги или липсата на контрол от държавата?
- Проблемът е комплексен, но според мен най-големият дефицит е липсата на достатъчна прозрачност и последователен контрол. Производителите често работят под сериозен ценови натиск, а крайната цена за потребителя невинаги отразява реалната стойност на продукта. Между отделните етапи на веригата има сериозно натрупване на разходи, бонуси, такси и търговски практики, които остават неясни за обществото. Именно затова настояваме за публичност на ценовите механизми и реална проследимост.
- В обществото все по-често се говори за „спекула“ покрай еврото и инфлацията. Има ли реално необосновано покачване на цените в България?
- Има случаи, при които повишенията трудно могат да бъдат обяснени само с инфлация, транспорт или енергийни разходи. В периоди на обществена несигурност винаги има риск част от бизнеса да използва ситуацията за превантивно увеличение на цените. Това не означава, че всяко поскъпване е спекула, но означава, че държавата трябва да следи внимателно пазара. Именно затова прозрачността е толкова важна – когато обществото има достъп до информация, спекулативният натиск намалява.
- Какво трябва да включва една истинска политика за защита на потребителите – повече проверки, прозрачност на надценките, регистър на цените или насърчаване на конкуренцията?
- Всички тези елементи са необходими. Не може да има ефективна защита на потребителите само с проверки или само с регулации. Необходим е комплексен модел: прозрачност на цените, силен контрол върху качеството, публичност при нарушения, електронни регистри, проследимост по веригата и насърчаване на реалната конкуренция. Особено важно е да се създаде среда, в която коректният производител и търговец да не бъдат поставяни в по-неизгодна позиция от некоректните оператори.
- Защо българските потребители често плащат по-високи цени за някои храни спрямо държави с по-високи доходи в Европа? Оправданието с различното ДДС колко е релевантно?
- ДДС е фактор, но не е достатъчно обяснение. Ако беше само въпрос на ДДС, нямаше да виждаме случаи, при които идентични продукти са по-евтини в държави с по-високи заплати и по-високи разходи за труд. Причините са много – концентрация на пазара, слаб натиск на конкуренцията, зависимост от внос, по-малък обем на пазара и непрозрачни търговски практики. Освен това българският потребител често плаща не само за продукта, а и за неефективността по веригата.
- Как може да бъде защитен българският производител, без това да води до по-скъпи стоки за крайния потребител?
- Чрез създаване на честни условия, а не чрез изкуствен протекционизъм. Българският производител има нужда от по-лесен достъп до пазара, по-малко административна тежест, ефективен контрол срещу нелоялен внос и по-добра логистична среда. Ако местният производител бъде поставен в равнопоставена среда, това може дори да намали цените чрез по-къси вериги на доставка и по-ниски транспортни разходи. Защитата на българското производство не трябва да бъде за сметка на потребителя, а в негова полза.
- Виждате ли реална политическа воля за дългосрочна битка с високите цени или мерките ще останат временни до отминаване на общественото напрежение?
- Надявам се този път темата да не приключи с краткосрочен медиен ефект. Положително е, че вече се говори за прозрачност, регистри и законодателни промени. Истинският тест обаче ще бъде дали държавата ще продължи тази политика и след като общественият натиск намалее. Борбата с високите цени не може да бъде еднократна акция – тя изисква постоянен контрол, модерни инструменти за наблюдение и политическа последователност. Защото достъпът до качествена храна е въпрос не само на икономика, а и на обществено здраве и национална сигурност.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 честен ционист
Коментиран от #2
09:04 28.05.2026
2 провинциалист
До коментар #1 от "честен ционист":
Но пък за сравнение мантрата за саморегулиране на свободния пазар явно не означава нищо друго освен цени нагоре и само нагоре.09:07 28.05.2026
3 Пич
09:08 28.05.2026
4 4️⃣4️⃣5️⃣5️⃣
09:13 28.05.2026
5 Тома
09:13 28.05.2026
6 При байТошУ беше по-добре!🤡🙃
"Основание за безпокойство. Архивите за Българския Чернобил", или как комунистическата власт съвсем съзнатвлно облъчи с радиация цялото население на България!
Сега новия Тато румен кРадев ще вЪ оправи !
Коментиран от #10
09:14 28.05.2026
7 Мишел
09:15 28.05.2026
8 кой е тояпедерас
09:16 28.05.2026
9 Еми
09:16 28.05.2026
10 Требе
До коментар #6 от "При байТошУ беше по-добре!🤡🙃":
Да си бая инфантилен! За тези четири години война от Украйна сме се надишали с много повече отрови, отколкото от Чернобил! Кой те предупреди и ти каза, в "демокрацията"?09:17 28.05.2026
11 СЛОНА
09:17 28.05.2026
12 Вълчо андрешков
09:21 28.05.2026
13 Дебилни оператори
09:23 28.05.2026
14 ехааа
09:37 28.05.2026
15 Хайде стига
09:40 28.05.2026
16 5826
09:53 28.05.2026
17 оксиморон
09:55 28.05.2026
18 Експерти
10:05 28.05.2026